АНДРЕЙ СТОЯНОВ

АНДРЕЙ СТОЯНОВ

Андрей Стоянов е български композитор, пианист, педагог и музикален теоретик. От 1942 година е академик на БАН.

Син е на композитора Анастас Стоянов и брат на композитора и пианист Веселин Стоянов. Първите си уроци по пиано получава от баща си на 6-годишна възраст. По-късно завършва Роберт колеж в Цариград, където учи пиано при австрийския педагог Сикач. От 1910 до 1914 учи в Музикалната академия във Виена пиано при Карл Прохазка и теоретични дисциплини при Херман Греденер и Еузебиус Мандичевски. След завръщането си в България през периода 1914–1922 година е преподавател в Държавното музикално училище (днес Национално музикално училище „Любомир Пипков“). От 1922 до 1958 е професор в Държавната музикална академия, като от 1950 г. завежда катедрата по пиано. До 1947 г. е концертиращ пианист.
Той е един от основателите на българската пианистична школа и на Дружеството на българските компонисти „Съвременна музика“ (1933). От 1953 ръководи музикално-педагогическата секция на Института за музика (днес Сектор „Музика“ в Институт за изкуствознание) ¬БАН.

Пише пиеси за пиано, няколко камерни произведения, солови и хорови песни и др.

Автор е на редица книги и научни трудове предимно в областта на музикалната педагогика и естетика, учебни пособия, над 300 статии и др.