НИКОЛАЙ КАУФМАН

НИКОЛАЙ КАУФМАН

е изтъкнат български музиковед, фолклорист и композитор, удостояван със значими научни титли – чл.-кор., доктор, професор, академик, доктор хонорис кауза. Роден в Русе в работническо семейство, но израства в Габрово. Завършва Държавната музикална академия с тромпет и музикална теория (1952).Работи към от Института за фолклор при БАН, под ръководството на известната българска фолклористка Райна Кацарова. През 1973 защитава докторска дисертация по изкуствознание. От 1979 г. е професор в държавната Консерватория, а от 2003 г. – академик. Член-кореспондент на БАН от 1997 г.

Николай Кауфман има изключителен принос в проучването и съхраняването на българския музикален фолклор. В това отношение е своеобразен продължител на делото на видни български писатели (като Петко и Пенчо Славейкови); има високи постижения в композиторското творчество. Записал е над 40 000 народни песни и инструментални мелодии. Автор е на много книги, сборници, студии и статии (списание „Български фолклор“), както и на над 2000 хорови песни, 240 оркестрови творби, музика за танцови постановки, пиеси за пиано. Творбите му са част от репертоара на ансамблите „Филип Кутев“ и „Пирин“, Детския радиохор, хор „Ваня Монева“ и други.

Сътрудник на БНР по въпросите на българския музикален фолклор.

Един от основните изследователи на музиката на ашкеназките и сефарадските евреи в България.
През 1990 г. вторият албум „Мистерията на българските гласове”, с включени три негови авторски песни, печели награда Грами.

Носител на почетен знак (медал) „Марин Дринов“ от БАН и наградата „Паисий Хилендарски“ от СУ „Кл. Охридски“